Как да четем етикетите на храните

Какво пише на етикета

Оцветители – това са въпросните Е-та с номера от 100 до 180. Обърнете внимание, че някои номера са забранени в страните от ЕС. Дали обаче това се спазва в България?

Ароматизатори – добавят се, за да подобрят вкуса. Отделните изкуствени аромати обаче може да съдържат до 50 % химически съставки. Не се обозначават с Е-та. Естествените аромати са от растителен или от животински произход.

Картофи – посочени са на първо място, тъй като представляват най-голямата част от ястието, когато е приготвено. Останалите продукти са изброени в реда на грамажа си.

Телешка кайма – само 12 % съдържание е откровено малко. Месото в готовите ястия най-често не е от високо качество и най-често е внос, освен ако не е посочено друго.

Вода – някои полуфабрикати може да съдържат доста вода, за да се прикрие лошото качество на месото или на рибата.

Лук/моркови – производителят не е задължен да посочва колко процента.

Палмово масло – съдържа повече наситени мазнини от другите видове олио.

Пастьоризирани цели яйца – в готовите ястия яйцата са от ферми или дори внос. Не са еко чисти.

Нишесте – използва се да придаде обем на ястието, но няма хранителна стойност. Понякога придава лош дъх и удължава срока на годност.

Сол – проверете два пъти дали съдържанието не е твърде високо.

Дестроза – някои полуфабрикати съдържат доста „скрита” захар – декстроза, глюкоза, малтоза или фруктоза.

Натриев нитрат – това е консервант. В някои храни консервантите са Е-та от 201 до 285, но може и да не разберете, ако съставката е посочена с истинското си име. Повечето хора не знаят дали тя е полезна или не. Някои консерванти могат да предизвикат астматичен пристъп, алергия или дори да доведат до раково заболяване.

Как да четем хранителните стойности

Производителите са задължени да посочат енергийната стойност на продукта и количеството въглехидрати, мазнини и протеини. Допълнителни бележки за вида мазнина не се изискват.

Хранителни стойности за половин  опаковка – не се обърквайте, предложените грамажи или порции може да са нереално малки. така някои продукти изглеждат ОК като калории и т.н., но запомнете, че често хапвате два пъти повече от посоченото количество.

Енергийност – 1 kJ е равен на 4,2 килокалории. Ако сте на диета, се съобразете с килокалориите.

Въглехидрати – не си мислете, че трябва да се лишите от захар за сметка на скорбялата или нишестето.

Основно правило – 10 гр. захар на 100 гр. продукт е много. 2 гр. на 100 гр. е малко.

Мазнини – всички знаем, че е добре да избягваме наситените мазнини (5 гр. на 100 гр. са много, а 1 гр. на 100 гр. се класифицира като „нискомаслен” или „с ниско съдържание на мазнини”). Подберете продукти с високо съдържание на мононенаситени мазнини. Малко производители посочват трансмазнините на опаковката, макар че те също се смятат за опасни. Оглеждайте се за думата „хидрогенирани мазнини” или „частично хидрогенирани”.

Сол – трябва да се стараем да ограничаваме приема на сол до не повече от 5 гр. на ден. 75 % от консумираната сол се съдържат в готови храни или полуфабрикати. 1,25 гр. сол на 100 гр. продукт е много, а 0,25 гр. на 100 гр. е обезсолено. Солта е натриево съединение, затова знайте, че 0,5 гр. натрий на 100 гр. е много, а 0,1 гр. е обезсолено. Ако е посочен само натрият, умножете неговото количество по 2,5 и ще получите солта.

Дата на годност – нетрайните храни

Като охладени меса, готови салати, риба, месо, млечни продукти и т.н. трябва да имат дата на годност и след изтичането й не бива да се консумират. Други продукти като сладки, консерви, сушени и замразени храни имат обозначение „най-добро до”. То обаче обозначава качеството, а не безопасността. Може да консумирате и след тази дата, но не е желателно.

Как да разбираме жаргона „нискомаслено”, „високо съдържание на влакнини”, „без захар”

В ЕС има препоръки как трябва да се използват тези определения, но те нямат стойността на правен текст. Затова някои производители спекулират и кичат продуктите си неоснователно с тези етикети. Единственият начин да проверим дали отговарят на истината е да разгледаме хранителните стойности за 100 гр. продукт. И запомнете – обезмаслено не означава нискокалорично. Много такива храни са богати на въглехидрати.

Нискомаслено – това трябва да се разбира в сравнение с пълномаслената версия на продукта. Тоест някои „нискомаслени” бисквити може да се окажат по-мазни от„пълномаслените” на друга фирма или марка.

Без добавена сол – това не означава, че е безсолно или обезсолено.

Без мазнина 90 % – звучи добре, но дали е така? Може да означава 10 гр. мазнини на 100 гр. продукт, а това е доста.

Обогатено с калций – много добре, стига да не е обогатено и с нещо друго, сол например. Тази хватка често се използва при детските храни.

От какво да се пазим

Не всички хора вярват, че следните съставки са опасни за здравето, но има достатъчно доказателства, които сочат, че трябва да ги избягваме:

Ароматизаторът мононатриев глутамат. Това е Е621. Пазете се и от натриев 5рибонуклеотид (Е635).

Изкуствени подсладители като аспартам, ацесулфан К и натриев захарин.

Консерванти като натриев бензоат (Е211) и серен двукоис (Е220). хранителни оцветители, особено Е104, Е110, Е122, Е124, Е132 и Е133. Проверете много внимателно етикета на силно оцветените газирани напитки.

Какво не пише на етикета

Напоследък се появиха опасения, че в редица наглед безопасни подправки като кайенски пипер, чили, червен пипер и в някои сосове се добавят изкуствени оцветители. Във Великобритания това доведе до държавна намеса и някои марки бяха буквално изметени от магазините. Проверките установиха съдържание на „Пара червено”, химикал, който обикновено се използва в печатането, и „Судан 1”, червено багрило, което се използва за оцветяване на масла и вакси за полиране.

Изследванията сочат, че тези багрила повишават риска от рак. Лошото е, че двата химикала се съдържат в огромен списък продукти. За някои от тях никога не бихте се сетили – пушено патешко например. Опасни са още „родамин Б”, багрило, което се използва в текстилната и кожарската промишленост, както и в производството на писалки. Контролът в ЕС става все по-строг и е крайно време да започне да се прилага и в България. За момента единственото, което можем да направим, е внимателно да подбираме местата, от които пазаруваме, и да четем внимателно етикетите.

Източник:списание BBC GoodFood България

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s