Захар

Бялата рафинирана захар, сладка и любима, кол­кото и да не ни се иска да го приемем, се оказа вреден и опасен за човешкото здраве продукт.
Но още по-тревожен е фактът, че нейното производство във всички страни продължава да расте за радост на тър­говците и за ужас на учени и лекари.
Човешкият ор­ганизъм действително ежедневно се нуждае от захар, но съвсем не в убийствено количество, консумирано в цивилизования свят, както и в концентрирания вид на фабричен продукт.
В захарното цвекло, в захарна­та тръстика, както и в плодовете, тя е в концентрация максимум до 18-20%. Освен това човешкият органи­зъм вече милиони години се е приспособил приемането на захарта да става в присъствието на пълния състав на консумирания плод или зеленчук, със съ­държащите се в него витамини, аминокиселини, ми­нерални соли. Тяхното отстраняване води до образу­ването на опасен концентрат. Учените са установили, че когато те липсват, организмът посяга, за да си ги набави, към своите депа, което става причина за раз­виване на съответните болести.
Създадена е огромна индустрия за захарни изде­лия: бонбони, шоколад, торти, пасти, сладолед, подсла­дени напитки. Расте тяхната консумация, рас­тат и пораженията от тях: диабет, кариес на зъбите, артрити, нервни заболявания. Получава се общо израждане на тялото. Жалкото е това, че при нас храненето от най-ранно детство е твърде обременено с подсла­дени храни- млади хора мимоходом по улиците консу­мират тъкмо храни, чиято главна съставка е захарта. Вече добре се знае как от кариес на зъбите страдат децата още от първите години на детството си. Всеки от нас е наблюдавал детски плач от ужас и страх при посещение на зъболекаря – наплашено от болезнени­те манипулации на лечението. А колко малко са деца­та и младите хора със запазени зъби!
При здравите народи набавянето на захарта за ор­ганизма става единствено чрез плодовете и нишестето.
В миналото, когато българският народ разполага­ше с много по-добро здраве, ползването на рафинира­на захар бе изключение.
Както навсякъде, така и тук природата е опреде­лила оптимум. Позволим ли си да го нарушим – поя­вяват се болестите. Безспорно не става дума за пъл­ното изключване на захарта, но трябва да се положат усилия за нейното ограничаване до минимум, за за­мяната й със сладки плодове и мед – един естествен продукт, или поне с кафявата захар.
Децата трябва да се възпитават в ограничено ползване на захарта. Родител, който непрекъснато предлага бонбони, шоколади, сладолед или други по­добни лакомства, е невеж родител. Той не мисли доб­рото на своето дете. От най-ранна възраст децата трябва да свикват с естествения вкус на плодовете. Стремежът към слад­кишите е плод на безотговорно възпитание.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s