Хранителни биотехнологии

Адрия Гранели, Доктор по хранителни науки и технологии

1. Някои разсъждения относно храната

Може ли храненето да е прост ежедневен акт? През последните 50 години една трета от човечеството се радва на голямо изобилие от храна – нужно е само да отидеш до супермаркета, за да имаш каквото си пожелаеш. Останалите две трети обаче нямат тази привилегия. В миналото ситуацията се различаваше значително – до 19 век човек все още влагаше 70 % от енергията и труда си, за да си набави храна.

Грешно е да се смята, че храненето е обикновен акт. Тези, които са направили съзнателен избор с какво да се хранят, като вегетарианците например, прекрасно осъзнават това. Храненето ни определя повече от каквото и да било, разграничава ни като човешки същества, принадлежащи към определена епоха, определен етап на развитие и културно ниво. Преди всичко ни класифицира като уникален и неповторим вид.

2. Връзката между храна и енергия

Кой не знае килокалориите, кой не е чувал за тях?
Килокалориите са мерна единица за количеството топлина, генерирано от храните; използват главно за указване на т.нар. енергийната стойност. Това ни кара да мислим, че еднаквото количество мазнини винаги води до еднакво количество килокалории, а следователно – и до същото количество енергия, но това не е така. Хидрогенизираните мазнини ( т.нар. ”безхолестеролни” маргарини – бел.р.) нямат същата енергийна стойност като олиото например, защото се отлагат и не могат да бъдат преработени. Затова те се складират в тялото под формата на мазнини. Така че храната не е недиференциран източник на енергия, както много  мултинационални компании твърдят: тя не просто пълни стомасите ни, тя не е
просто нещо, чиято единствена задача е да задоволи вкусовите ни рецептори. Храната трябва да бъде жизнен източник на енергия, а не да изразходва енергията ни. По никакъв начин не можем да си позволим да използваме енергията на тялото си за борба с отрицателните последици от храната, която сме поели.

3. Връзката между храната и околната среда

Съществува пряка връзка между храната и околната среда – зеленчукът е умален модел на природата, микроконцентрация на околната среда, която го е създала. Храната е здравословна и полезна тогава, когато средата, от която идва, е такава. С понятието околна среда не визираме единствено природата, но и редица други фактори тези, които са в тясна връзка с природата (мястото на отглеждане и неговите средни температури, слънчево греене, надморска височина, атмосферно налягане, валежи, вятър, характеристики и наличие на води); но и тези, които са свързани с човека ( човешка дейност, машини, видове пестициди и инсектициди, индустриално развитие, индустриално използване на научни изследвания, биотехнологии).

Биотехнологии

Човекът винаги е приспособявал природата спрямо себе си и своя дом, в съответствие с евентуални „неочаквани условия“, които биха могли да възникнат в контекста на съответната епоха и общество. Природата и обществото в Древен Египет със сигурност са били доста различни от днешните, или от тези през 19 век в Германия например, тъй като социалните условия и условията на живот са били коренно различни. Биотехнологиите винаги са били част от човешката история, затова нека разграничим двата вида биотехнологии: традиционни и нови.
Традиционните биотехнологии се усъвършенстват с течение на времето. Производството на ферментиращи храни като сирене, вино, бира или кисело мляко не започва от днес, както и произвеждането на биомаса за антибиотици, подправки и ензими, въпреки че напоследък употребата им е позната повече като дело на новите биотехнологии.

Нови биотехнологии

Те се делят на клетъчни и молекулярни: първите дават възможността за модификация на животински или растителни клетки, а вторите включват намеса и изменение на генетичния код – ДНК: лесно, защото той се състои от четири нуклеотидни бази, обединени помежду си с химична връзка, и това важи за всички живи същества на планетата. Това е все едно да използваме азбука, състояща се от само 4 букви, за написването на безкрайно дълга книга – можем да
откъснем една от страниците и да я сложим в друга книга, но това ще промени коренно смисъла й. Секторите, в рамките на които работят биотехнологиите, са земеделските храни (семена, фуражи, плодове, зеленчуци, микроорганизми за биомаса, зоотехнологии), фармацевтичната индустрия и военния сектор.

Икономическо развитие

В началото на 30те години на ХХ век Фондацията Рокфелер започва да подпомага
изследвания, целящи модификация на генетичния код. През 50-те индустриалната нужда от наличие на молекулярни биотехнологии започва да се заявява открито с производството на хибриди – високопроизводствени семена. През 60-те тези семена раждат феномен, наричан „Зелената революция“, който довежда до опустошителни последици за засетите местности: нарастване на производството, но в същото време нарастване на глада. През 70-те и 80-те години редица мултинационални корпорации виждат перспектива в хранителната промишленост, което довежда до редица дълбоки изменения в системата на селското стопанство:

1. мултинационалните корпорации от химическата, електрохимичната и
фармацевтичната индустрия разрушават напълно икономиката на селскостопанските производители

2. Какво да бъде произведено и как става обект на икономически стратегии и корпоративна печалба, а не на нуждата на потреблението. Това задълбочава още повече проблемите с глада в страните от Третия свят, които стават опитна площадка за експериментите на новото производство.

3. Селскостопанската продукция е лишена от естествена си среда на производство и става все по-зависима от процесите на производство на семена и трансформиране на селскостопанските култури – отново дело на международните корпорации

4. През 90-те само една компания притежава повече от 800 производства на семена в света; в Холандия пък  две компании притежават над 90 % от местния пазар за семена

5. Последно, но не и по важност, селското стопанство се е променило – от екстензивно към интензивно.

Предимства и недостатъци

Когато говорим за предимствата на новите биотехнологии, всъщност става дума за
увеличаване добива от единица площ. Соевите семена на Монсанто дават 8 пъти по-голям добив от обикновената соя. Нека не забравяме, че интензификацията означава още по-голяма експлоатация на почвата, а повишаването на производството означава и увеличаване количеството на използвани пестициди и инсектициди. Това се потвърждава и от първия закон на термодинамиката: ако искаш да произведеш повече, трябва да вложиш повече ресурс и повече енергия. Обикновено след засяване се добавя хербицид, а след него друг химикал бива разпръснат по въздуха, за да предпази царевицата от хербицида. С интензив-
ното растениевъдство и с високата устойчивост към плевели на генетично модифицираните семена, употребата на пестициди и инсектициди може да бъде намалена, заедно с разходите за производство от единица площ. Това, частично, са предимствата на новите биотехнологии, но мултинационалните компании не взимат предвид екологичните последици.

Недостатъци:

1. Патенти – семената имат собствено име и сертификат за притежание. Финансовите анализатори виждат наличието на патенти като предимство.Реорганизацията на пазара през следващите 10 години се очаква да достигне 65 милиарда долара. Рисковете са налагане на условия за използването на патентните семена, ограничаване използването на откритието и ценови манипулации. През 2005 г. Монсанто налага условия за
използването на определен сорт соево семе /”round up ready” soya bean/, което на практика връзват ръцете на фермерите.
Монсанто разпрати свои инспектори да проверяват фермерите (!), да следят дори количеството хербициди и забраняваше на фермерите да водят отчет за собствените си приходи и разходи от тази продукция – истински монопол!

2. Намаляване на генетичното разнообразие
3. Повишаване на риска, породен от генетични манипулации
4. Злоупотребата с нови технологии / distorted use/

Заключения

Избирайки да бъдат вегетарианци, хората могат да заявят един морален избор и начин на живот за ненасилие спрямо околната среда и животните, които споделят нашият въздух, вода и земя. Вегетарианската идея сега трябва да се занимава с проблемите на биотехнологиите и да създаде социална среда, социален „хумус“, от който да се развиват само позитивите страни от тях.

Из „Food biotechnology: the art of moulding life to suit contingent economic requirements“,
Adria Granelli, Doctor in food science and technology, member of AVI Scientific Committee

spoonrevolution.info

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s