Витамините

витаминВитамините са органични съединения с разнообразна химична природа.Много малка част от тях се синтезират в организма , а повечето се набавят с храната. Нуждата на човешкия организъм от тях се покрива със съвсем малки количества, но  постояното им постъпване в кръвния ток е безусловно необходимо за нормалното протичане  на много биохимични процеси и за поддържането на нормални физиологични разходи в тъканите и органите.Липсата им води до ясно изразени патологични състояния на организма , като нарушаване на обмяната на веществата , увреждане на функциите на нервната система и други разтройства.

Всички те се означават като “А“ витаминозни. Установено е , че биологичната активност на повечето витамини се дължи на участието им като коферменти в ензимните системи , които катализират обменните процеси в организма. Според разтворимостта им във вода и масла витамините се класифицирани в две групи.Разтворими в масла са витамините A,D,E и К, а разтворими във вода са С, В-комплекс, P, PP и др. Някои витамини се доставят с храната под форма на провитамини , които в организма се разграждат до необходимите витамини.Продуктите от растителен произход съдържат повечето от необходимите за човек витамини.За много хора растителните продукти служат за основен източник за удовлетворяване на жизнено необходимите витамини.При това много растения са така богати на витамини, че нуждата от месо е почти ненужна.

Витамин А (аксерофтол,ретинол) е широко разпространен в природата. Съдържа се в пъпеш-(101% от дневната дажба в 100гр.продукт), моркови,къдраво зеле,спанак,червени чушки,ряпа,зелено зеле,сл.картофи, тиква, броколи,домат,зелен фасул, аспержи,краставици,грах,целина,кайсии,праскови,диня,манго,сливи и грейпфрут.

Каротинът (провитамин А)- е 3 пъти по-слаб от витамин А и следователно  е необходимо да се употребява 3 пъти повече. Ако денонощната нужда на организма  от витамин А е 1,5мг. то от каротина са необходими примерно 4,5мг. Тъй като каротинът и витамин А се натрупват в организма и излишните количества от тях могат да се съхраняват повече от година, целесъорбразно е в лятно-есенния период да се употребяват повече продукти, съдържащи този витамин. Така резервите от витамин А  в тъканите  могат да се изразходват в течение на 2-3 години. Отсъствието или недостигът в храната на витамин А водят до нарушаване на обменните процеси, забавяне на разтежа, изтощаване, нарушение на функцията на нервната система, понижаване на функциите на различните жлези, вроговяване на кожата, понижаване на съпротивителните сили на организма и податливост към инфекции.Една от сериозните прояви при липса на витамин А е “кокошата слепота“ , изразяваща се в загуба на остротата на зрението, особено в здрач и тъмнина. Затова хората, чиято работа е свързана с напрежение на зрението  се нуждаят от повишено количество витамин А. Като лечбно средтво той се прилага при заболявания на кожата, очите, черния дроб, инфекциозни болести, атеросклероза, хипертония и тиреотоксикоза.Дневната нужда от витамина е 10гр.

Витамин В1 (тиамин, аневрин) се среща неголеми количества в много растения, но най-богати са оризовите трици, пшеничните зародиши, слън. семки, бразилски орех, ориз, макарони, зърнени изделия, бобови растения, овес и грчка.
Тъй като витамин В1 не се натрупва в организма, той  трябва периодично да постъпва с храната. При усилена физическа работа, въглехидратната храна и при големи горещини потребностите на В1 нарастват. Този витамин помага за израстването на организма. Оказва нормализиращо влияние върху перисталтиката на стомаха и кесилинноста стомашния сок, влияе върху мастната обмяна, сърдечно-съдовата и нервната система, функцията на жлезите вътрешна секреция. Недостигът в храната на витамина води до непълно изгаряне на въглехидратите и натрупване в организма продукти от междинната им обмяна, които оказват особено вредно действие на периферната нервна система. Дневната  нужда от витамин В1 е 3 мг.

Витамин В2 (рибофлавин) се съдържа в зелен грах, елда, бадеми,яица, пшеничен хляб и козе сирене(90% от дневната нужда за 100гр). Витамина е необходим за синтезата на белтъци и мазнини, участва в процеса на кръвообразуването, влияе върху разтежа и развитието на плодъ, предпазва очите от вредното влияние на ултравиолетовите лъчи. При недостиг на витамин В2 се възпаляват усните, слизестата обвивка на устата и езика, който става пурпурночервен, оточен появяват се рагади и язвички в ъглите на устата. Възниква дерматит по лицето и гърдите, възпаление на лигавицата на устата роговицата на очите, парене и светлобоязън. Наблюдава се загуба на апетит, главоболие, рязко понижаване на работоспособността.

Като лечебно средство витамин В2 се използва при някои заболявания на храносмилателната система, сърцето, ендокринната система, кожни, очни инфекциозни заболявания и в акушерската практика. Дневната нужда от витамин В2 е 3 мг.

Витамин В3 (пантотеновата кисилина) се съдържа в оризовите трици, елдата, булгура, житото, фъстъците, орехите, бобовите р. картофите и зърнените продукти. Витамина е необходим за нормалната обмяна на веществата, влияе върху процесите на окисляването, помага за разтежа на епидермалната тъкан. Признаците, характеризиращи недостатъчното количество на витамина в храната, не са точно изразени. Опасна е неговата недостатъчност в период на бременност. Дневната нужда от витамин В3 е 10 мг.
Витамин B5- E необходим фактор за растежа на много видове организми. Той, както и всички витамини от В групата играят съществена роля за разпределението на мазнините и протеините. Тези витамини са важни и за поддържане на мускулите в тонус; подпомагат здравето на нервната система, косата, кожата, очите, черния дроб и устата.

Витамин В5 играе решаваща роля за производството на червени кръвни клетки, както и половите и стрес-свързаните хормони, които се произвеждат в надбъбречните жлези. Този витамин е много важен за поддържането на здравето в храносмилателния тракт.

-Витамин В5 често е наричан анти-стрес витамин. Това е така, защото специалистите смятат, че помага за засилването на имунната система и подобрява възможността на организма да издържа при различни стресиращи условия.

Необходимата доза витамин В5 на ден се различава за различните възрастови групи:

Необходимата доза за новородените – 1.7 мг; от 6 месеца до 1 година – 1.8 мг; деца до 3 години – 2 мг; деца от 4 до 8 години – 3 мг; от 9 до 13 годишна възраст – 4 мг; деца от 14 до 18 години – 5 мг.

Приемът на витамин В5 при възрастни се разпределя по следния начин: над 19 години – 5 мг, бременни жени – 6 мг и кърмачки – 7 мг.

Тъй като витамин B5 е необходим за освобождаването на енергия от въглехидрати и мазнини, неговият дефицит често е свързан със симптомите на дефицит на енергия. Тези симптоми включват умора, равнодушие и чувство за слабост. Един рядък симптом на B5 дефицит се нарича „синдром на изгарящите крака“. Това състояние се характеризира с изтръпване, парене и болка в краката. Докато другите В витамини (като витамин В1 и витамин B3) помагат за намаляване на симптомите на синдрома на изгарящите крака, B5 е необходим, за да се сложи край на усещането за парене.

Най-много витамин B5 се съдържа в слънчогледовете семки(75 грама са достатъчни за дневната ви нужда), оризови трици, мая, жълтък, сушени ягоди, сусамово брашно, пшеничен зародиш, пшенични трици, леща, червен пипер, синьо сирене, нахут, черен ориз, ленено семе, овесени трици, кафяв ориз, ръж, овесени ядки, елда, ориз и др.

Витамин B6 (пиридоксин)- се съдържа най-много в шам-фъстъка (130% от дневната нужда-100грама шам-фъстък) , ленено семе, слънчоглед, сусам,  лешник, орехи, кашу, оризови и пшенични трици, леща, нахут, банани и авокадо.

Дневната нужда от витамина е 2 милиграма на ден. Витамин B6 участва в обмяната на веществата, на първо място в белтъчната и мастната, стимулира кръвообразуването, развитието на естествен имунитет към някои болести, стимулира жлъчкоотделянето и увеличава киселинността на стомашния сок.

Недостигът от този витамин предизвиква гърчове и припадъци у кърмачета, хипохромна анемия у възрастните, загуба на апетит, гадене, сънливост, повишена раздразнителност и психотични реакции, сух дерматит на лицето, главата, шията, гърдите, възпаление на устните, езика и др.

Този витамин успешно се използва при лечението на атеросклероза, чернодробни и бъбречни заболявания, гастрит, туберколоза, малокръвие, заболявания на нервната система и някои интоксикации.

Витамин B9 (Фолиева киселина)- се съдържа най-много в нахут, шарен боб, леща, бакла, спанак, зеле, домат и картофи.

Дневната нужда на човек е 3 милиграма. Недостигащото количество от витамина се синтезира в червата чревната флора. Значително се повишава потребността от този витамин в период на бременост, раждане и при развитие на малките деца. При неправилно хранене може да възникне недостиг на фолиева кисилина, което се изразява в тежко възпаление на езика и лигавицата на усната кухина, рязко понижаване на киселинността на стомашния сок, разтройство и малокръвие. Фолиевата киселина се прилага за лечение на анемия (заедно с витамин B12).

Витамин В12- Участва в белтъчината мастната обмяна и подобрява състава на кръвта. Съдържа се в корнфлейкса, жълтък, сухо какао, овче сирене, сирене ементал и фонтина, кашкавал и др. Дневната нужда от витамина е 2,4 микрограма.

Витамин В10 (Парааминобензоената кисилина)- витамина се съдържа най-много в ориз, пшеничен зародиш, в семената на много растения, спанак, бирена мая, трици и други.Участва в метаболизма на желязото и формирането на еритроцитите. В10 влиза в състава на фолиевата кисилина и именно това определя нейното за организма. Притежава слънцезащитни свойства, затова се прилага против слънчеви изгарания като мехлем. Допринася за забавяне процеса на стареене на кожата, както и за възвръщане на естествения цвят на косата. Тази киселина действа като коензим при разграждането и оползотворяването на белтъчините. По този начин тя осигурява доброто състояние на храносмилателната система, а освен това участва и при формирането на червени кръвни клетки (еритроцити). Професионалните състезатели по бодибилдинг биха могли да използват лосиони с парааминобензоева киселина когато формират своя тен, защото веществото служи като предпазна мярка от вредните UV-лъчи. Непотвърдени клинични данни предполагат, че ПАБА може да забави посребряването на косата.
Симптоми на дефицит на това вещество са умората, депресията, някои храносмилателни смущения, но такива показания могат да бъдат симптоми и на липсата на други витамини от В-комплекса, особено фолиева киселина. ПАБА няма токсични показания, но свръх дозите са непрепоръчителни и могат да доведат до диария и стомашно-чревни проблеми.

Витамин В15 (пангамова кисилина)- се среща в зародишите на много семена, във филизите на някои растения, в бадемите , оризови трици, кафяв ориз, сусам, тиквени и слънчогледови семки и други.Дневната нужда от витамина е 2 милиграма на ден. Пангамовата кисилина активира окислителните процеси в клетката, спомага за възстановяване на чернодробната тъкан.Витамина удължава живота на клетките, помага на зависимите от алкохол, понижава кръвните нива на холестерина, защитава от замърсители, облекчава астма и ангина.

Холин- съдържа се в жълтъците, пшеница, житни кълнове, овес, ечемик, соя, сирене, извара, бобови култури, зеле, домати, моркови, трици, спанак, овес, ориз, зелени листни зеленчуци, бирената мая, пшенични кълнове, глог. Билки: жълт кантарион, коприва, бял равнец, подбел, овчарска торбичка, глухарче, живовляк, цикория. Дневната нужда от витамина е 600 милиграма.

Холинът участва  мастната и холестериновата обмяна , регулира отлагането на тези вещества в тъканите. Във вид на ацетилхолин той се явява медиатор в предаването на нервните импулси в периферната нервна система.

При недостиг на холин възниква мастна инфилтрация на черния дроб, некроза на чернодробната тъкан, развитие на цироза, даже злокачествено израждане. Достатъчното количество холин не само предотвратява, но може да ликвидира вече настъпилото мастно увреждане на черния дроб. Затова холинът се използва за профилактика и лечение на чернодробни заболявания.Наред с това витамина потиска развитието на атеросклеротичните плаки в стената на аортата и съдовете, което има важно значение в профилактиката и лечението на атеросклерозата.

Витамин В8 (инозит)- Той е гликозен полимер, необходим за правилното образуване на клетъчните мембрани в организма. Витамин В8 се синтезира в организма, но в недостатъчно количество.

Инозитола улеснява метаболизма на мастните киселини, предпазва черния дроб от мастна дегенерация. Този витамин пречи на отлагането на холестерол по стените на артериите, за същевременно подпомага процесите на детоксикация на организма. Витамин В8 спомага за извличането на вредните субстанции, натрупващи се в организма в резултат на лекарствен прием.

Инозитолът съставя мембраните на клетките във вид на фосфоинозитиди и заема 2-8% от вътрешния слой на мембраната. Не се знае много за синтеза на това уникално съединение, но се знае, че 3/4 от потребността на организма се покриват за сметка на собствения синтез. Витамин В8 се синтезира от стомашната микрофлора и успоредно с това трябва да постъпва в организма чрез храната. Инозитолът не се променя под въздействието на киселини и алкали. При нагряване се разрушава частично – до 50%.

1 г инозитол е много добро сънотворно. Сънотворният му ефект няма конкуренция сред нито един от съществуващите препарати. На всичкото отгоре тази доза няма странични ефекти и има уникалното свойство да променя качеството на съня.

Знае се, че в големи дози инозитолът притежава психотропно действие, подобно на това на съвременните транквилизатори. В8 може успешно да пребори депресия, невроза, като тушира пристъпите на паника и страх.

Този сякаш магичен витамин участва в регулирането на двигателната активност на стомаха, като е мощен стимулатор на развиването на полезната микрофлора. Има положително влияние върху работата на черния дроб, укрепва нервната система, както споменахме. В резултат на това може да предпазва от развиване на артеросклероза.

Витамина намалява нивата на холестерола в кръвта; бори се със запека, както стана ясно той има стимулиращо действие върху храносмилателния тракт. Витамин В8 е много полезен при синдрома на поликистозните яйчници, важен е за работата на няколко важни мозъчни невротрансмитери.

Недостигът на витамин B8 може да причини кожни заболявания, болки в мускулите и дори и психични смущения.При липса на достатъчни количества от този витамин мозъчните функции и паметта отслабват.

Витамина влияе върху обмяната на веществата и нормалното образуване на кожата и космите. Дефицит и недостиг на витамин В8 може да предизвика раздразнителност и нарушения на настроението.

Храните в които се съдържа са ориз, пшеница зелен грах, праскови, стафиди, зеле, диня, лук, круши, домати, моркови, ягоди, кайсии, яйца и зелен боб. Дневната нужда от витамина е  1,5 милиграма.

Витамин D – е познат още като „мастно-разтворим фактор D“. Той е също известен и като калциферол, тъй като е установено, че насърчава отлаганията на калций в костите и е важен за растежа на скелета и за здравината на костите.

Съществуват два основни вида витамин D. Ергостеролът е основния градивен елемент на витамин D в растенията, холестеролът е основния градивен елемент на витамин D при хората. При попадане на ултравиолетова светлина, идваща от слънцето, върху листата на растенията, ергостеролът се превръща в ергокалциферол или витамин D2. По същия начин, ултравиолетовата светлина влияе и върху кожните клетките, като една форма на холестерол в тях, наречена 7-дехидрохолестерол, се превръща в холекалциферол – форма на витамин D3.

– Поддържане на подходящо ниво на калций в кръвта. Макар че обикновено се категоризира като мастно-разтворим витамин, витамин D действително функционира и като хормон. Калцитриолът, най-метаболитно активната форма на витамин D, работи заедно с паратиреоидния хормон (PTH), за да поддържа доброто ниво на калций в кръвта.

– Поддържане на подходящо ниво на фосфор в кръвта. Когато нивата на витамин D остават несигурно ниски, паращитовидните жлези стават престараващи – състояние, известно като хиперпаратироидизъм. При това състояние нивата на паратиреоидния хормон се повишават, а на фосфора спадат. Без адекватно количество фосфор, костите не могат да бъдат правилно минерализирани, което допринася за дефекти както при остеомалация. В допълнение, новите костни клетки, определящи се от остеобластите (клетките, които създават нова кост) абсорбират повече вода и се подуват, причинявайки болки в костите, свързани с остеомалация.

– Поддържане на нормален клетъчен растеж и функциониране. Организма конвертира витамин D в калцитриол не само в бъбреците, но и в други тъкани, като лимфните жлези и кожата. Поради факта, че калцитриолът е изключително тясно свързан с клетъчната функция и растеж, следва, че витамин D може да бъде от голямо значение в превенцията и лечението на някои тумори.

Витамин D може също да играе роля за регулиране растежа и клетъчната функция при мозъчните клетки. Той също е свързан с поддържането на здрава имунна функция и предотвратяване на прекомерното възпаление.

Дефицитът на витамин D води до намалена абсорбция на калций и фосфор. В резултат от това, продължителният дефицит на витамин D има отрицателен ефект върху костната минерализация. При бебета и деца, такъв дефицит се проявява като рахит – състояние, характеризиращо се с костни деформации и забавяне на растежа. Възрастните хора с дефицит на витамин D могат да изпитват болка в костите и остеомалация (меки кости).Периодонталното заболяване, хронично възпалително заболяване на венците често при хора над 50 години, е друг пример за липса на витамин D. Витамин D и неговите противовъзпалителни ефекти се наблюдават при широк спектър от заболявания, включително хипертония, захарен диабет тип 1 и псориазис.От особено важно значение за хора с ограничено излагане на слънце е да включат добри източници на витамин D в техните диети.

Витамин D може да играе роля при предотвратяването и/или лечението на следните заболявания: атеросклероза, рак на гърдата, рак на дебелото черво, овариален карцином, депресия, епилепсия, хипертония, възпалително заболяване на червата, бъбречно заболяване, чернодробно заболяване, множествена склероза, остеопороза, периодонтална болест, псориазис, шум в ушите и др.

Храните в които се съдържа са риба, хаивер, яйца, сирене, козе мляко, истинско чисто масло, картофено пюре и др. Дневната нужда от витамина е 25 микрограма на ден.

Въпреки че гореизброените храни са добро средство за набавяне на витамин D, най-мощния източник си остава слънцето. Когато слънчевите лъчи достигнат до кожата, започва синтез на витамина. Той бързо се абсорбира в кръвта и може да се съхранява в мастната тъкан, в продължение на няколко месеца.

Витамин Е – се съдържа в слънчоглед, бадеми, лешници, бразилски орех, ленено семе, шам-фъстък, зелен боб,зелен грах, салата, овес, пшеница, царевица, спанак, боровинки,магданоз, маслини , пипер, киви домати и др. Дневната нужда от витамина е 20-30 милиграма на ден.

Предотвратяване на оксидативния стрес – витамин Е помага за предотвратяване на оксидативен стрес като работи заедно с група от хранителни вещества, които предотвратяват кислородните молекули да станат твърде реактивни. Тази група включва витамин С, глутатион, селен и витамин B3.

– Поддържане на здрава кожа – витамин Е директно предпазва кожата от ултравиолетовите лъчения.

– Защита срещу рак на пикочния мехур – адекватният прием на витамин Е води до 50% намаление на риска от развитие на рак на пикочния мехур.

– Витамин Е от хранителни източници, а не добавки, помага за защита срещу рак на простатата и болест на Алцхаймер – една от формите на витамин Е, гама-токоферол, но не и на алфа-токоферол, възпира разпространението на раковите клетки на простатата, но без да засяга здравите клетки. При прием на високи дози витамин Е чрез храната се намалява с 67% риска от болест на Алцхаймер.

– Витамин Е подобрява циркулацията на кръвта. Той е необходим за регенерация на тъканите, оказва благотворно влияние върху предменструалния синдром. Използва се при фиброзни образувания на гърдите.

– Витамин Е осигурява нормално кръвосъсирване и зарастването на белезите като предотвратява образуването на белези. Понижава кръвното налягане и предпазва от катаракта на очите.

– Витамин Е е много полезен за спортистите, защото поддържа здравето на мускулите и нервите, укрепва капилярите и стените, предотвратява появата на анемия.

Други функции на витамин E – повечето от тези роли включват трансфер на химическа информация от една клетка в друга или в различни структури вътре в клетката. Това прехвърляне на химична информация е известно като „клетъчна сигнализация“ и много изследователи смятат, че клетъчната сигнализация не може точно да се осъществи без помощта на витамин Е.

Дефицит на Витамин Е

Ниските нива на витамин Е са свързани с проблеми на храносмилателната система, когато хранителните вещества се абсорбират слабо от храносмилателния тракт. Тези проблеми включват заболявания на панкреаса, жлъчката, чернодробни заболявания и др. Друга област симптоми, свързани с дефицит на витамин Е се нарича периферна невропатия. Тази област се фокусира върху нервната система, проблеми на ръцете, дланите, краката и стъпалата. Болка, изтръпване и загуба на усещане в тези крайници са свързани с липсата на витамин Е. Кожните проблеми са също тясно свързани с дефицита на този витамин.

Когато се приема в много високи дози от 3000 IU или повече, е доказано, че витамин Е има токсични ефекти. Тези токсични реакции включват чревни спазми и диария, умора, двойно виждане и мускулна слабост. Националната академия на науките на САЩ определя горна граница за прием на витамин Е от 1000 мг (или 1500 IU витамин Е под формата на алфа-токоферол) за лица на 19 и повече години и важи само за прием на витамин Е под формата на хранителни добавки.

Експозицията на въздух и фабричната преработка е особено вредна за съдържанието на витамин Е в храната. При пшеницата, например, където по-голямата част от витамин Е се съдържа в зародишите, търговската обработка премахва 50-90% от неговото количество. При преработка чрез печене или производство на паста, съдържанието на алфа-токоферол спада почти с 90%, а на бета-токоферол – с 43%.

Използването на някои лекарства може да намали доставката на витамин Е в организма, а именно такива, като антиконвулсантни лекарства и холестерол-понижаващи лекарства. Дългосрочната, редовна употреба на минерални масла също може да намали доставката на витамин Е в организма.

Фактът, че витамин Е е силно зависим от витамин С, витамин B3, селен и глутатион означава, че диета богата на витамин Е не може да има своя оптимален ефект, освен ако тя е също така богата и на храни, които предоставят тези други хранителни вещества.

Ползи от Витамин Е

Витамин Е може да играе важна роля при предотвратяването и/или лечението на следните заболявания: акне, болест на Алцхаймер, астма, атеросклероза, рак на гърдата, диабет, епилепсия, подагра, Базедова болест, мъжки стерилитет, макулна дегенерация, менопауза, мигрена, множествена склероза, болест на Паркинсон, псориазис, ревматоиден артрит, катаракта и др.

Огромното мнозинство от хранителни добавки с витамин Е съдържат една форма на витамина, а именно алфа-токоферол. По-конкретно, повечето добавки съдържат естествена форма на алфа-токоферол, наречена Д-алфа-токоферол. Могат да се намерят и добавки, съдържащи смесени форми на този витамин.

Витаним H (Биотин)- Биотинът представлява хексахидро-2-оксо-1Н-тиено[3,4-алфа]-имидазол-4- пентанова киселина. Това съединение съдържа кондензирана хетероциклична система на имидазоловия и тиофенолов пръстен с остатък на н-валерианова киселина, неговата емпирична формула е Ci6H28N4O4S.
Специфичната функция на биотина ( Витамина H) в обмяната на веществата се заключава в това, че той влиза в състава на активния център на биотинзависимите ферменти, осъществяващи реакции на карбоксилиране, т.е. включвайки СО2 във формата НСО3 в различните органични киселини.

В кръвта съдържанието на биотин ( Витамин H)е 0,7-1,7 мкг/дл (средно 1,3 мкг/дл). С урината наред с биотина се отделят негови деривати в количества 0,4-0,7 мкг на 1 кг телесна маса в денонощие. Недостигът на биотин може да се прояви в себореен дерматит и неговата най-често срещана форма – болест на Лейнер при деца в ранна възраст. Тези заболявания често се срещат при бебета, страдащи от диария, и се обяснява с ниското постъпване на биотин с майчиното мляко, възможни загуби на биотин по време на разстройство и изменение на стомашната и чревна микрофлора. Симптоми за недостиг на биотин се забелязват при малките деца във вид на кожни нарушения (дерматит с обриви по шията, кисти на ръцете, предмишниците, краката с последваща серия от пигментации). После се появяват поражения на езика, анорексия, гадене, депресия, миалгия, хиперстезия. Едновременно с това се установява анемия и повишено съдържание на холестерин.

Витамин H се съдържа в грах , соя, боб, цветно зеле, пшеница, лук, яйце, ръж, краве мляко, сирене, ориз, слънчоглед, фъстъци, броколи, сладки картофи и др.

Денонощната потребност на възрастен човек от биотин е 150 – 200 мкг, увеличавайки се за жените в период на бременност и лактация до 250 -300 мкг.

Витамин K ( Филохинин) – Витамин К носи още името филохинон и антихеморагичен витамин. Среща се в два витамина – К1 и К2. Витамин К1 се синтезира и от чревните микроорганизми. Витамин К участва в процеса на кръвосъсирването. По-точно, при наличие на витамин К се образуват белтъците протромбин и проконвертин, които играят основна роля при спиране на кръвотечението. Витамин Е неутрализира действието на витамин К, затова не трябва да бъде приеман от хора, лекуващи се от болести на кръвосъсирването. В растенията витамин К се намира под формата на филоквинон, а в продуктите от животински произход като менаквинон. Витамин К2 влиза в група вещества, определяни като витамин К. Срещат се и под общото наименование менаквинони. Витамин К2 е мастноразтворим витамин, който нормално се синтезира в храносмилателния тракт от бактерия, която е част от естествената микрофлора на червата. Основната функция на този мастноразтворим витамин е продукцията на протромбин, който участва в кръвосъсирването и спомага за предотвратяването на вътрешни кръвоизливи. Менадионът се използва и при по-силно менструално течение. Ако се наблюдава често кръвотечение от носа или кръвотечението при повърхностни рани е твърде продължително се прилага витамин К. Само една супена лъжица кисело мляко на ден гарантира нормалните стойности на веществото. При редките случаи на недостиг се появява колит. Врагове на витамин К са аспиринът и радиацията, както и термичната обработка на храните. В естествените си форми витамин К не е токсичен, но свръхприемът на синтетичния му вариант Менадион не е препоръчителна.

Недостиг на витамин К се среща рядко при хората, но е често явление при новородените и при хора с чревни проблеми и такива приемащи дълго антибиотици. Хиповитаминоза К протича със забавено кръвосъсирване при нараняване и по-лесно образуване на подкожни и вътрешни кръвоизливи в резултат на нараняване. Най-честите заболявания при недостиг на Витамин К са колит, бавно съсирване на кръвта, кръвоизливи.

Витамин К се съдържа в копривата ( 100 гр. от нея съдържа 500 мкг. и не бива да се прекалява с нея) , магданоз, босилек, дивисил, къдраво зеле, спанак, цикория, бяло зеле, киви, кедрови ядки, кашу, домат, з. грах, морков, боб, ягоди, яйца, прясно мляко, кисело мляко, сини сливи, соя, тиква. Витамин К се намира най –много в листата на дивия кестен.

Дневната нужда от витамина е

Mъже – 79 микрограма

Жени – 59 микрограма

Витамин Р (рутин)- влиза в групата на водоразтворимите витамини. Стотици различни биофлавоноиди съставят водноразтворимия Витамин Р. Синоними на Витамин Р са биофлавоноидите – рутин, епикатехин, цептрин, цитрин, флавон, хесперидин. Най-важната функция на този витамин се състои в намаляване на пропускливостта на капилярите, откъдето идва и неговото име (Permeability – пропускливост), и в увеличаване еластичността на съдовите стени. Биофлавоноидите действат като заздравяват капилярните стени и регулират тяхната пропускливост.

Витамин Р е свързан е с витамин С и е нужен за неговото пълноценно усвояване. Той има капиляроукрепващо действие, действува благоприятно при изгаряне и лъчева болест, стимулира образуването на ретикулоцити, усилва тъканното дишане. Много добър ефекти има при спортни травми, тъй като има болкоуспокояващо действие.

Доказано е, че Витамин Р има уникалното свойство да модифицират отговора на организма срещу различните видове вируси, алергени и канцерогени. Като атниоксидант той предпазва организма от вредното действие на свободните радикали.

Има антиалергично, антивирусно и анти-раково действие. Има роля при предпазването от рак и сърдечносъдови болести. Жените в менопауза могат да намерят ефективно облекчение от топлите вълни увеличавайки дневния прием на Витамин Р заедно с витамин D.

Всеки, който има склонност лесно да образува синини, може да увеличи витамин С и Витамин Р в дневния си хранителен режим. Същото се отнася и за хора, на които венците им кървят при миене на зъбите.

При недостиг на витамин P витамин C се усвоява лошо от организма, развива се слабост, бърза умора. Наблюдават се подобни ефекти, както при витамин С – кървящи венци, мускулни болки, напуквания по краищата на устата и др. Появяват се болки в крайниците, възниква опасност от различни кръвотечения, особено вътрешни. По кожата в зоната на сгъвките се наблюдават малки кръвоизливи.

Повишава се чупливостта на съдовете, което води до образуването на синини и оттоци. Недостигът на Витамин Р играе роля при болестни състояния, при които съществува повишена пропускливост на капилярите за белтъчните вещества, например при хепатит, нефрит, плеврит, гастрит и др. Врагове на Витамин Р са водата, термичната обработка, светлината, кислородът, цигареният дим.

Най-добрия източник са плодовете и зеленчуците в жълто, оранжево и червено и като цяло цитрусите – манго, кайсии, портокали, грейпфрути и други цитрусови плодове. Витамин Р има още и в шипките, лимоните, черешите, френското грозде, сините сливи, гроздето. От зеленчуците най-богато на Витамин Р са морковите, доматите, чушките, броколи, лук и магданоз.Добър източник на този витамин са още зеленият чай, червено вино, както и черният шоколад (с над 70% какаово съдържание). И още: червен пипер, касис, вишна, елда, бадеми. Дневната нужда от витамина е 100 мг. на ден.

Витаминът РР е изключително важен за синтеза на болшинство хормони, в това число и полови. Получени са доказателства за неговите удивителни регулиращи функции на мозъчните процеси, например за механизма на паметта и емоционалността. Появиха се съобщения за връзката му с процесите на възникване и проявление на психичните заболявания. Колко само струват резултатите от успешното приложение на никотинамида в лечението на шизофренията?! Разбира се, до пелагрични дефицити на витамини сме много далече.

Храни със витамин РР- грах, фасул, соя, бадеми, домат, картофи, хляб от типово брашно.

Дневната нужда от витамина е 15-20 мг. на ден.

Витамин С -На първо място витамин С подобрява дейността на белите кръвни телца, които от своя страна имат функцията да откриват и унищожават бактериите, вирусите и дори раковите клетки. Витамин С е изключително важен антиоксидант. Той успява да засили действието на други много ценни антиоксиданти – витамини А и Е

Витамин C има предимно защитна роля в организма. Той е познат като „антискорбутен фактор, “ тъй като помага за предотвратяване на заболяване, наречено скорбут. Когато количеството на витамин C в организма падне под 300 милиграма, венците и кожата губят защитния ефект на този витамин.

Сърдечно-съдовите заболявания, ракови заболявания, ставни заболявания и катаракта са също свързани с дефицит на Витамин C. Витамин C постига много от своите защитни ефекти чрез действието си като антиоксидант и предотвратяване на породените от кислорода увреждания на клетките. Структури, които съдържат мазнини (като липопротеинови молекули) са също особено зависими от защитната функция на Витамин C.

Симптомите на дефицит на Витамин C са свързани най-вече със заболяването скорбут – кървене на венците и промяна цвета на кожата, въпреки че в наши времена това заболяване се среща изключително рядко. Други по-познати симптоми на дефицит на Витамин C в днешно време са бавното заздравяване на рани, слаба имунна функция, включително и податливост към простудни и други инфекции, респираторна инфекция на белите дробове и др.

Наблюдават се и състояния, предизвикани от токсичност на Витамин C, но те са предизвикани от приемането му във вид на хранителна добавка, а не във вид на естестваната му форма, съдържаща се в храните. При високи дози, включващи 5 или повече грама Витамин C, течността в червата стават прекалено концентрирана и може да се предизвика осмотична диария.

Повечето форми на сърдечно съдови заболявания, ставни заболявания, рак, очни заболявания, болести на щитовидната жлеза, чернодробни заболявания и белодробни заболявания изискват специален акцент върху приема на витамин C. Процесът на застаряване също е свързан с специално внимание при приема на витамин C. В допълнение към тези широки категории заболявания, специален прием на витамин C изискват и заболявания като: акне, алкохолизъм, болест на Алцхаймер, астма, аутизъм, депресия, диабет, чревни заболявания, болест на Паркинсон и др.

Витамин С се съдържа в ягоди, магданоз, люти чушки, киви, портокал, пъпеш, зеле, домат, малини, спанак, диня, лимони, броколи, карфиол, папая, грейпфрут, целина, ананас, боровинки, гуава, босилек, лют червен пипер, моркови, чесън, кайсии, сладки картофи, риган, банан, ябълки, цвекло, круша, касис, манго, репички и мента.

Дневната нужда от витамина е 60 мг.

Витамин F- е един от най-важните регулатори на здравето ни. Той крие редица ползи – помага за усвояването на мазнините и участвува в мастната обмяна на кожата. Ненаситените мазнини са много важни за процесите на лактация и размножаване, а също така и успява да намали нивото на холестерина в кръвта. Не случайно витамин F успешно се прилага и в лечението на атеросклерозата и някои кожни заболявания, като екземи, язва и др.

Полезни Омега-3 и Омега-6 са много важни за клетъчните мембрани и нервните окончания на сърцето. В резултат на вота се възстановява сърдечният ритъм и се предотвратяват неговите нарушения в дългосрочен план. Полезният Витамин F е важен за добрата функция на кръвоносните съдове и дихателните пътища, успява да подобри кръвосъсирването, регулира температурата на тялото и имунните реакции на организма.

Доказано е, че успешно действа превантивно против диабет, бронхиална астма, автоимунни и алергични заболявания. Ползите от витамин F се отразяват положително и върху външния ни вид – той прави кожата ни еластична и свежа, което се отнася и за косата.

Знае се, че витамин F е важен за синтеза на хормони от надбъбречните жлези, които на свой ред отговарят за сексуалното ни желание. Децата и подрастващите трябва да приемат храни, богати на полезни мазнини, защото витамин F участва в изгарянето на наситените мазнини.

Както витамин D, така и витамин F предотвратява мускулните крампи като доставя калции до клетките. Освен, че подобрява сърдечния ритъм и действа превантивно срещу болести на сърцето, витамин F редуцира на половина броя на пристъпите на стенокардия и повишава издръжливостта към физически натоварвания у болните. Витаминът се прилага и при лечение на ревматоиден артрит. Смята се, че само 1 ч.л. ленено масло на ден намаля с 10 единици кръвното налягане при хипертониците.

При липсата на витамин F могат да се появят и обострят всички проблемни ситуации, които споменахме по-горе и които се повлияват от незаменимите мазнини. Дефицитът му може да причини акне, псориазис или екзема. Много кожни заболявания са свързани с липсата на витамин F, както и в недоброто съотношение в организма на Омега-3 и Омега-6.

Като симптоми за дефицит на витамин F могат да се посочат загубата на коса, проблеми с бъбреците, сърцето и черния дроб. Наблюдава се отслабена имунна система, дори и поведенчески разстройства. При недостиг на полезните ненаситени мазнини се наблюдава тенденция кум бавно оздравяване на организма ии чувствителност към инфекции.

Смята се, че липсата на витамин F засушава слъзните жлези, влияе на кръвното налягане и нивата на холестерол, които могат да бъдат високи. Повишава вероятността за образуване на съсиреци в кръвта. Сухата кожа, пърхота или крехките нокти също са показателни за липсата на витамин F.

Предозирането с витамин F не може да ни навреди, но може да ни “помогне” да качим някое друго килце заради концентрация на мазнини.

Витамин F се съдържа в маслото от гроздови семена, масла от ленени влакна, орехи, сусам, слънчоглед и авокадо.В природата по-разпространени са Омега-6, които се съдържат в нерафинираното масло от тиква, бадеми, праскови, маслини, царевица, слънчоглед, пшеница, в ценното масло от кедър, което може да откриете в аптеките. Обикновените фъстъци, шам фъстък, кедровите орехи, тиквените семки са бомба от витамин F.

Освен огромни дози витамин С и витамин Е, френското черно грозде (касис) е източник и на безценните мазнини от витамин F. В малки количества можем да го открием и в яйцата и маслото.

Навярно най-важният източник на витамин F e лененото семе, което съдържа до 45% масло. В този процент омега-3 достига 55-60 %, омега-6 – до 15%, омега-9 – до 10%. Наситените мазнини в него са едва 10%. В допълнение в лененото семе се съдържат и много антиоксиданти, като витамини А, Е, С, които имат защитна функция спрямо витамин F, като пазат от окислянване на кислорода.

Дневната нужда от витамина е 20-20 гр.

Витамин U (метилметионин)- мерикански учен откри през 1949 година, че пресните сокове на някои зеленчуци, в това число и на зелето, притежават свойството да забавят развитието на стомашни язви. Противоязвеното действие на зелевия сок е обусловено от наличието на значителни количества метилметионин в зелето, открит също и в много други зеленчуци, плодове, житни растения, в прясното мляко, някои растителни мазнини.

Изолираното от сока на зелето вещество е наречено витамин U, заради лечебния ефект при язвена болест (улкус).

Витамин U представлява активиран метионин, притежаващ висока активност по отношение на доставянето на метилови радикали, необходими за осъществяването на различни синтези в организма (холин, креатин, адреналин, стероли и др.). На това свойство се дължи и стимулиращото му действие върху оздравителния процес при деструкция на стомашната и чревната лигавица. Има протективен ефект върху лигавицата, повишава устойчивостта и срещу солната киселина и пепсина. Витамин U проявява изразени антихистаминни и антиалергични свойства. Инактивира хистамина, който има доказана роля в патогенезата на язвената болест и премахва болката.

Използването на този витамин или сока на зелето и други зеленчуци показва голяма ефективност при лечението на стомашната язва, язвената болест на дванадесетопръстника, хроничен гастрит при нормална и нарушена секреторна функция.

Много биологични изследвания и клинични наблюдения са показали, че прилагането на чист, синтетичен метилметионин е по-малко ефективно от действието на зелевия сок. Очевидно противоязвеното действие на сока се определя не само от това вещество.

Съдържанието на този витамин зависи от условията и мястото на отглеждането на растенията, времето на прибирането и начина на консервиране. Установено е, че в южните области, където има много слънчеви дни, съдържанието на витамина U е значително повече. Това вещество се окислява лесно и се разрушава при висока температура, но понася сушенето и изстудяването.

Съдържа се предимно в зелето , домата, цвеклото, зелени пиперки и зелев сок.

Можете да си свалите таблицата с витамини от тук: Хранителни съставки Витамини

Източници: Природна Аптека от Д. Памуков и Х. Ахтарджиев, Еко зона, Готвач бг и Доктор онлайн

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s