ТЕСТ краве масло (2014)

1411985943_8cfc448882a3d62c30298ca3e371b8bb

Нерегламентирано влагане на немлечни мазнини и несъответствия между декларираните мазнини или водно съдържание – почти половината от изпитаните продукти показват проблеми с качеството и добрите производствени практики.

Кравето масло е традиционен хранителен продукт, един от най-масово използваните в домакинството. На българския пазар се предлагат най-различни марки от голям брой производители и вносители, но множество потребители изразяват съмнения относно тяхното качество. Затова Българска национална асоциация „Активни потребители“ организира тест на някои от популярните от тях. Резултатите от изследването установиха редица сериозни разминавания с приетите стандарти за качество.

Качеството на маслото

Традиционно качественото краве масло се определя по два показателя – масленост – най-малко 82% и водно съдържание – не повече от 16%. Тези показатели са залегнали в Регламент 1255/1999г. на ЕС и ни служат за основен ориентир за качеството на маслото. Друг документ Codex стандарт за масло 279-1971, определя поне 80% масленост, до 16% вода и до 2% сух немаслен млечен екстрат. Производителите обаче не са задължени да предлагат само масло съответстващо на тези критерии за качество. Както ще видите в таблицата, на етикетите може да срещнете обявена масленост между 60-80% или водно съдържание до 36%. Разрешено е дори предлагането на продукти с добавени немлечни мазнини, което трябва да бъде обявено и продуктите да се предлагат на отделен щанд специално обозначен за „имитиращи продукти“. Един от участващите в теста продукти (Масло смес “Хранинвест”) е именно такъв – закупен от щанда с имитиращи продукти. След като няма строги законови задължения, защо тогава си губим времето да закупуваме и изпитваме продукти? Отговорът е прост – защото съдържанието на продуктите трябва да съответства на изписаното на етикета. Всяко по голямо разминаване мами потребителите и ощетява производителите на конкурентни продукти.

Тестът

В рамките на настоящия тест бяха измерени съдържанието на немлечни мазнини, вода, мазнини и сух безмаслен остатък (СБО) в 15 марки масло – полско масло “Mlekovita”, Fine Food, Deutsche Markenbutter (Rostar BG), Horeca, масло смес “Хранинвест”, Филипополис, Kitchen Butter, Fine Life, краве масло “Хранинвест” (с намалено съдържание на мазнини), Alpenbutter “Meggle”, Домлян, LACRIMA, Родопея, MILTEX и Верея.

При осъществяването на теста бяха приложени изискванията и методите за изпитване, посочени в Регламент 273/2008 на Европейската комисия и Codex standard for butter (278e).

След закупуване на пробите беше извършен преглед на маркировката на продуктаиме на продукта, вид на продукта, производител, търговски обект откъдето е закупена пробата; партиден номер; срок на трайност; цена, тегло и разбира се декларираните мазнини и водно съдържание. На всяка проба бяха направени снимки с цифров фотоапарат на цялата налична информация върху опаковката. След това всяка проба беше прехвърлена асептично от експерт в стерилни пликове, кодирана с поставяне на номер и доставена максимално бързо до изпитвателната лаборатория. Кодирането извършваме, за да не могат лабораториите да бъдат обвинявани в пристрастност или да не може да се извърши каквато и да е форма на въздействие от страна на производител, просто защото там не знаят кои са изпитваните марки.

Лабораторните анализи на пробите бяха извършени в две независими лаборатории, като бяха определени показателите, заложени в Регламент 273/2008 на ЕС. Водното съдържание, общата мазнина и сух безмаслен остатък (СБО) бяха изпитани съгласно гравиметрични процедури (ISO 3727-1/2:2001 и ISO 17189:2003).

Детекцията и определянето на процента немлечни мазнини беше извършена чрез газхроматографски (GC/MS) анализ на триглицериди.

Резултатите

1. Нерегламентирано влагане на немлечни мазнини

Основният проблем, установен при теста е наличието на немлечни мазнини, което е установено при пет от изследваните проби. Само в една (Масло смес “Хранинвест”) от тези пет проби наличието на немлечна мазнина е посочено на етикета, но пък измереното количество (50%) значително надвишава декларираното (30%). В останалите четири случая, това нарушение варира между 10 и 50% (Fine Food, “Хранинвест”, Kitchen Butter), а при марката Miltex достига шокиращите 75%. Заместителите най-често биват твърди растителни масла, например палмово масло, което доби популярност, тъй като години наред се използваше нерегламентирано в производството на сирене. Съществуват обаче подозрения и за използването на хидрогенирани отпадъчни мазнини, свинска мас и др. С две думи – нерегламентираното влагане на немлечни мазнини е незаконна и вредна търговска практика.

Според българското законодателство, продуктите с добавени немлечни мазнини задължително се обозначават като ‘имитиращи”, като на опаковката им се изписват вида и процента на заместителя. Някои производители на “имитиращи продукти” не отбелязват това на етикетите, което е нарушение на законовите изисквания и измама спрямо потребителите. При определени обстоятелства, вложените немлечни мазнини могат да са опасни за здравето на хората.

2. Несъответствие на декларирани масленост и водно съдържание

При пет (Fine Food, Масло смес “Хранинвест”, Kitchen Butter, Филипополис, MILTEX) от пробите беше установено по-ниско съдържание на мазнини спрямо декларираните. Но докато при марките “Хранинвест” и Miltex разминаването е до 2%, при останалите три (Fine Food, Kitchen Butter и Филипополис) то е с цели 10-11%.

По отношение на водното съдържание отново се установиха пет случая на завишено количество вода спрямо обозначеното и те са същите – Fine Food, Масло смес “Хранинвест”, Kitchen Butter, Филипополис и Miltex. Очевидно намаленото съдържание на мазнини се компенсира с увеличеното съдържание на вода в продуктите. Шестата подчертана марка в таблицата е на Horeca, където няма разминаване с обявеното, тъй като не е обявено водно съдържание, но пък измерената стойност е по-висока от заложеното в цитираните по-горе регламент и стандарт.

Добавянето на повече вода влошава качеството на продуктите, намалява срока им на трайност и повишава вероятността от развитие на патогенни микроорганизми. Освен това, водно съдържание над 25% означава, че е почти сигурно наличието на технологични добавки (влагосъдържащи вещества) в продуктите, което е абсолютно недопустимо.

3. Недеклариране на водно съдържание

При пет от изпитаните продукти на етикета не е посочено водното съдържание (Alpenbutter “Meggle”, Deutsche Markenbutter, Полско масло “Mlekovita”, Horeca и Верея). Оставяме на контролните органи да преценят дали това е нарушение на законодателството или не. Ние само ще припомним, че за потребителите този информация е важна и включването й може да донесе само ползи за производителя.

Внимание!

Добавянето на немлечни мазнини, вода и технологични добавки в кравето масло e нарушение на законодателството и добрите производствени практики, измама на потребителите и носи потенциален риск за тяхното здраве.

Подробните резултати можете да видите в приложената таблица.

Test_Maslo_tabl_web

Как тествахме? (Методология на теста)

В теста на Българска национална асоциация „Активни потребители“ са включени 15 марки краве масло, които са закупени от търговски вериги Метро и Фантастико.

Закупуване на пробите: юли-август 2014 г.

Провеждане на изпитването: юли-август 2014 г.

В рамките на теста са изследвани следните показатели:

Наличие на немлечни мазнини

Декларираните и реално присъстващите в продукта мазнини, водно съдържание и сух безмаслен остатък.

Източник:http://aktivnipotrebiteli.bg/

http://aktivnipotrebiteli.bg/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s